Персийската котка

Персийската котка

 е порода дългокосмести домашни котки произхождащи от Древна Персия, дн. Иран. В Европа започват да се отглеждат от 16 – 17 в. първоначално в Италия. Особен интерес предизвикват в Англия, където от 19 в. се извършват най-сериозните селекции по отношение на тази порoда

Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна е сплесканата муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни – главно бели, сиви и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н.